Маджестик Сага
Душата му върви нагоре тялото си пада
устните на моя милост
Хипноза в пръстите ми страха си избледнява
връзката обединяване на ток и букет
Нашата къща на маркирани карти
кралицата загуби короната си
в ръцете ми се чувства силата му подновява
Нашата величествената сага е броня, която лети
Ти не си играят със земята
Краката ми се чувстват кадифе
оставяйки нашите болки ще
болен на огледалото тъмницата
Oceans, когато устните ми
вливат в бреговете на реките
плъзнете надолу короната си като мъдрия
бури управляващи и ветроходство без треперене.
Arthur Нето
28/03/2011
Nenhum comentário:
Postar um comentário